March 23, 2016

Филиз Хюсменова, евродепутат от ДПС: След атентатите негативното отношение към бежанците ще се задълбочи

Споразумението за мигрантите ще донесе ред и правила. Механизмът на ЕК се използва, за да ни спъва за Шенген.

 

Визитка:

Има магистърска степен по френска и руска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”

Заместник-председател на АЛДЕ

Член на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на делегация за връзки с Япония

Заместник-член на Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите и на делегация за връзки с Китайската народна република

 

- Г-жо Хюсменова, къде бяхте по време на терористичните атентати, как се чувствате и какви мерки са предприети в Европейския парламент?

- Бях в Европейския парламент. Естествено е, че ритъмът на работа се наруши. Тероризмът е варварство, а към варварството няма как да останеш безразличен. Мерките за сигурност се увеличиха, но те не намаляват притесненията. Цяла Белгия и целият цивилизован свят са в тревога.

 

- Трябва ли да стане по-остра политиката на ЕС спрямо имигрантите – със затваряне на границите например? Ще се повдигне ли отново и въпросът за обща европейска разузнавателна и отбранителна служба?

- Затварянето на границите вече е факт, но след атентатите негативното отношението на гражданите към бежанците ще се задълбочи. Ще намерят още по-добра почва за развитие националистическите и ксенофобските идеи. Със сигурност Европейският съюз ще реагира на тероризма чрез укрепване на институциите си и чрез търсене на пътища за по-ефективна защита.

 

- Съветът на министрите по общи въпроси реши мониторингът за България и Румъния да остане, докато двете страни не изпълнят очакваните от тях решения на проблемите, как ще го коментирате?

- Механизмът за сътрудничество и проверка започна да действа при присъединяването на България към Европейския съюз и оттогава досега той се прилага по определен ред. След като еврокомисията публично оповести доклада си по него, се произнася и съветът. Решението за продължаване на мониторинга над двете страни означава, че съветът споделя позицията на комисията, че реформите и резултатите в двете страни в областта на правосъдието, правовия ред и борбата с корупцията са недостатъчни. Това, което ме притеснява, е, че вече 9 години бюрократично се правят проверки и се пишат доклади, а резултатите са незадоволителни. За това време нито съветът, нито комисията са се опитали да оценят въздействието на механизма и да потърсят по-ефективни мерки, което е в интерес на всички европейци.

 

- Преди няколко дни заедно с останалите български евродепутати в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП се обединихте и организирахте кръгла маса за отпадането на механизма. Ще бъдат ли чути аргументите ви в еврокомисията?

- В Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент също разгледахме доклада и много от колегите ни евродепутати от други страни изразиха мнение, че механизмът е изчерпал възможностите си за въздействие, че той може да стане част от друга обща за страните членки процедура, по която да бъдат проверявани всички държави в ЕС за нарушаване върховенството на закона. Същия ден по идея на българските евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС проведохме конференция на тема „Механизмът за сътрудничество и проверка – функциониране, ефект, препоръки”. Целта ни беше много отчетливо да подчертаем пред комисията и да изложим в публичната среда всички фактори, които съпътстват прилагането на механизма. Искахме с максимална откритост така, както подобава между партньори в ЕС, да представим недостатъчното въздействие, което механизмът оказва, и че той се използва неправомерно за спъване на членството ни в Шенген.

 

- По време на дискусията евродепутатът от Холандия София инт Велд за пореден път настоя мониторингът да се прилага към всички държави членки, а не само за България и Румъния. Това може ли да се случи в близко бъдеще?

- Европейският парламент настоява за общоевропейски механизъм за върховенството на закона още от предния си мандат. Комисията на г-н Барозу работеше с идеята да представи предложение по него преди последните избори за Европейски парламент. Партията на либералите в Европа – АЛДЕ, в която членува и ДПС, подкрепяме такъв механизъм. Свидетели сме как страните членки не изпълняват договорите, които сами са подписали. В Европейския съюз се нарушават права, сплашват се медии, подрива се независимостта на съдебната система, има програми за подслушване и следене, манипулация и злоупотреба с изборните закони, безнаказаност за корупцията. Очаквам трудности при обсъждането и приемането на подобен механизъм и в съвета, и в комисията. Някои от страните членки поддържат тезата, че всяка от тях има правото и задължението сама да следи за изпълнението на законите. Всички участници в конференцията ни в Брюксел подкрепиха създаването на подобен механизъм и ние ще продължим да работим в тази насока.

 

- Системата Шенген в момента е пред голямо изпитание, но това основание ли е приемането на България и Румъния в това пространство да се отлага за неопределено време?

- Не, двете страни са изпълнили критериите за приемането им в Шенген и използването на докладите на Еврокомисията като пречка за присъединяването ни е дискриминация. В шенгенското пространство има напрежение. Границите се затвориха заради бежанския натиск, но на този етап това не е разпадане на Шенген. Правилата дават възможност за затваряне на границите за шест месеца. Поради затворените граници губи икономиката на страните, но целта сега е да се овладее бежанската криза и аз прогнозирам, че свободното преминаване ще бъде възстановено. България има интерес да бъде част от него и хората, стоките и услугите да се движат свободно.

 

- Смятате ли, че принципното решение, което се взе в Брюксел за затваряне на т. нар. балкански маршрут и за задържане на бежанците в Турция, ще проработи?

- След споразумението, което се сключи между Турция и Европейския съюз, има големи шансове ситуацията с бежанците и с безпокойството на европейските граждани да започне да се нормализира. Ясно е, че тя няма да се реши окончателно, докато не бъдат прекратени военните действия в арабските страни и не бъде ликвидирана ИДИЛ. И двете страни по споразумението имат интерес да изпълняват клаузите му и всички се надяваме на тяхната добросъвестност. Също така то ще донесе ред и правила, към които бежанците да се придържат, и ще улесни хуманитарната помощ и грижите към тях.

 

- Акцент във вашата работа е равенството между мъжете и жените на пазара на труда. Постига ли Европа напредък в това отношение?

- Видно е, че Стратегията за равенство между жените и мъжете през периода 2010-2015 г. не успя да реализира целите си. Миналата година съветът не даде съгласие за директива относно жените в управителните съвети. Икономическите различия между жените и мъжете не намаляват, продължава да съществува значителна разлика в заетостта им на пазара на труда, в заплащането на труда, в пенсионните плащания, по-големият процент на бедност също е при жените. Нова стратегия още не е изработена, а и са необходими не само документи и политически декларации, а практически действия. Необходимо е всички държави членки ефективно да работят по директивата за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. Пазарна необходимост е жените в Европа да разчитат на баланс между професионалния и семейния живот, а затова трябват детски заведения, организирани грижи за възрастните хора, подкрепа между членовете на семействата.

 

- Вие участвахте в дискусия за жените политически лидери в Централата на ООН в Ню Йорк. Каква бе основната цел на това събитие?

- Събитието се проведе в рамките на 60-ата сесия на комисията по статута на жените към Икономическия и социален съвет на ООН, която продължава до 24 март. Приоритетната тема е овластяването на жените и връзката на овластяването с устойчивото развитие, а дискусията се съсредоточи върху въпросите защо и как да увеличим броя на жените политически лидери. Данните на ООН показват, че през 2015 г. едва 11 жени са начело на държави и че само 10 жени оглавяват правителства, а има ясни доказателства, че равното участие на двата пола води до по-добро политическо управление. На дискусията аз посочих, че повече жени трябва да бъдат включвани в предизборните листи на партиите. Обобщените резултати от всички събития в рамките на сесията ще послужат за политически решения в областта на равенството между половете и напредъка на жените.

 

- Станахте евродепутат на годината на изданието на Европейския парламент Parliament Magazine. Какъв знак за България е това признание?

- Получих наградата „Евродепутат на годината” в областта „Заетост и социални въпроси”. Тя се присъжда след гласуване от целия Европейски парламент. До самото награждаване не е ясно кои са победителите и вълнението е доста силно. За мен наградата означава, че проблемите, по които работя, са значими и че приносът ми за тяхното решаване е забелязан. Става дума за законодателните ми предложения и активността ми по темите за правата на жените, равния достъп до майчино здравеопазване, равни условия за труд, мобилността на работещите в Европейския съюз. Наградата означава защитени права на европейците, а специално за българските граждани – че имат и активно представителство в Европейския парламент по социални теми.