March 17, 2017

Евродепутатите ни обединени в защита на въглищното ни производство

С обща позиция излизат евродепутатите Петър Курумбашев (СиД), Георги Пирински (СиД), Момчил Неков (СиД), Сергей Станишев (СиД), Ангел Джамбазки (ЕКР), Андрей Ковачев (ЕНП), Андрей Новаков (ЕНП), Владимир Уручев (ЕНП), Ева Паунова (ЕНП), Емил Радев (ЕНП), Илхан Кючюк (АЛДЕ), Искра Михайлова (АЛДЕ), Мария Габриел (ЕНП), Неджми Али (АЛДЕ), Светослав Малинов (ЕНП) и Филиз Хюсменова (АЛДЕ).

 

Позицията се отнася до предложенията, направени от Европейската комисия в Референтен документ за най-добри налични техники за Големи горивни инсталации (LCP BREF), който предстои да бъде приет в края на месец април 2017 г. В нея българските евродепутати изразяват становище, че тя не е взела предвид спецификата на българските местни лигнитни въглища с високо съдържание на сяра, ниска калоричност и високо пепелно съдържание.

 

Припомняме от КНСБ нееднократно поискаха позиция на представителите ни в ЕП и алармираха, че тази европейска инициатива обрича родното производство.

 

Според Петър Курумбашев от Групата на СиД е наложително да бъде постигнат консенсус по отношение на съществуващите големи горивни инсталации изгарящи местни лигнитни въглища, изгарящи местни лигнитни въглища, с номинална входяща топлинна мощност над 300 MW да се прилага комбинацията от минимална степен на десулфуризация от 96% и НДЕ от 400 mg/NM3, както и да се предвидят възможности за дерогации на оператори, чиито разходи за прилагане на предложените нива на десулфуризация надвишават техническите характеристики или местните условия в района, в който се намират.

 

От друга страна, предложението на Комисията на практика не дава информация дали въобще е възможно да се достигнат заложените 99% на десулфуризация за нови инсталации, ако се използват българските лигнитни въглища. По този начин се отнема възможността на страната ни да развива своя въглищна енергетика.

 

Прилагането на емисионните нива, свързани с предложените най-добри налични техники, засяга най-големия съществуващ национален енергиен ресурс – Източно-Маришкия басейн на лигнитни въглища, от който България добива 45% от произвежданата в страната електроенергия.
Нивата, посочени в референтния документ, са не само нереално получени, но и необосновано високи и ще заставят България да плати изключително висока цена, за да ги спаси. Въглищните централи ще бъдат принудени да затворят, като 33 000 миньори ще загубят работата си. Към тази черна цифра ще се прибавят и 120 000 работни места от свързаните сектори.

 

Евродепутатите настояват председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, заместник-председателят Юрки Катайнен, комисарят по околна среда Кармену Вела и комисарят по климат и енергетика Мигел Ариас Канете да преоценят и преразгледат нивата в референтния документ с оглед непосредствената опасност от срив в адекватното снабдяване с електроенергия в България, когато бъде приет този документ. Основни проблемни области в референтния документ са степента на сероочистване и нормите за живак, алармират евродепутатите ни.

 

Сероочистващите инсталации в България са изградени в периода 2002-2009 г. и те вече са достигнали заложения технологичен капацитет за степен на десулфуризация от 96%, с което са постигнати изискванията на Директива /75/ЕС, влязла в сила от 1-ви януари 2016г. Това е максимумът, който съществуващите инсталации могат да постигнат от конструктивна гледна точка, според нашите представители в ЕП.
Изискванията за по-високи степени на сероочистване са свързани с цялостна и скъпоструваща реконструкция и това би довело до несъразмерно високи разходи спрямо ползите за околната среда.

 

Редица експерти също така изразяват съмнение относно възможността по икономически ефективен начин да се достигне предложението в референтния документ за 99 % десулфуризация за нови централи, изгарящи местни лигнитни въглища с високо съдържание на сяра.

 

Един внезапен срив във въглищната енергетика би предизвикал проблем с непредвидими последствия за България, както в социален план, така и от гледна точка на енергийната сигурност на страната и региона, притеснени са евродепутатите.
Страната ни неизменно подкрепя и следва политиките на ЕС в областта на околната среда и през последните години са вложени огромни средства във всички сектори за намаляване на вредните емисии.

 

Инструментът за най-добри налични техники несъмнено предлага възможност за разпространяване на най-добрите постижения за опазване на околната среда и прилагане на усъвършенствани норми за ограничаване на вредните емисии, категорични са българските евродепутати. Тези политики следва да бъдат продължени, като се държи сметка за съизмеримостта на разходите и ползите за околната среда, какъвто е духа на европейските директиви в тази област, пишат те.