Лекция на Филиз Хюсменова на конференция с международно участие „Предизвикателствата на членството на България в ЕС: политики и добри практики за ефективна интеграция на уязвими етнически общности”, проведена в България на 16-17 ноември 2007 г. Конференцията е организирана от Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси.

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ: ПОЛИТИЧЕСКИ РАКУРС КЪМ ПРАВАТА НА МАЛЦИНСТВАТА

Европейският съюз е обединение на малцинства. Той се състои от 27 държави членки и всяка от националностите в него е малцинство спрямо общия брой на другите. Съюзът няма шанса да съществува, ако всички народи, които го съставят не споделят общи ценности – зачитане на човешкото достойнство, свобода, равенство и солидарност. В преамбюла на Хартата на основните човешки права се подчертава, че съхраняването и развитието на тези общи ценности става чрез зачитане на многообразието на културите и традициите на европейските народи. Това е непрекъснат процес на изграждане на европейска идентичност, която обединява гражданите на Съюза. В него собствена идентичност се адаптира към надстроечната европейска идентичност и протича в условията на диалог с повече референти, оценяващи и съизмерващи собствената си същност и ценност с останалите.

Европейският съюз е основан на демократичността и правовия ред. Съвременната теория на мултикултурализма лансира виждането, че модерната демокрация предполага включването в управлението. Известна истина е и че демокрациите работят добре, когато хората се познават, имат си доверие и усещане за взаимна обвързаност. Принципът на демократичност иманентно включва в себе си демократичното равенство, демократичното представителство, демократичното участие, свободното и равно упражняване на правата, както и защита при нарушаването им.

Философията на учредяването и съществуването на ЕС е единство в многообразието, т.е. политика спрямо различието, изразена в приемането му и признаването му за ценност от Общностна величина. Различието не е препятствие за развитие. Негативното му приемане води до конфликти ситуации и рискове. Различието се възприема по-лесно, когато се разбира взаимозависимостта.

Както вече подчертах Европейският съюз е мултиетническа и мултикултурна общност, т.е. обединение, което иманентно включва различието. Затова освен приемането на различията, съществува необходимост от изграждане на съзнание за равноправно взаимодействие между различията. С други думи приемането на различията е условие за съществуването на друг бастион на социалните отношения в ЕС – равенството. То е ключ към балансирани отношения и ефективно провеждане на принципите на демокрацията и правовата държава. Още Всеобщата декларация за правата на човека постановява в началните си разпоредби, че всеки разполага с правата, които тя предоставя без всякаква дискриминация. Следователно равенството и недопускането на дискриминация са гарант за ефективна защита на правата на човека.

Ако дотук изследвахме във философски и теоретичен ракурс политиката за малцинствата в рамките на Съюза, задължително трябва да отчетем обективната реалност на тяхното съвместно битуване. В световен план многообразието на културите е същностна характеристика на новото глобализиращо се общество. Защитата на правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства и групи днес е съществен елемент от съвременната международноправна доктрина за правата на човека. Този процес на окрупняване на обществата и културите е реалност и за Европа.

Истина е, че все повече имигранти търсят своето бъдеще и живот в рамките на Общността. Това провокира изследователите да признаят усложнените етно-религиозни и етно-политически проблеми както сред населението на самите държави–членки, така и проблемите, катализирани от необходимото съжителство между имигрантите и традиционното население. Освен междуетническия диалог, процесите на миграция естествено пораждат нови социални проблеми – относно достъпа до пазара на труда, до здравеопазване и образование, имат отношение към развитието на националните икономики и развитието на регионите като конкурентноспособни и привлекателни за инвестиции и живот. Повдигнатите проблеми имат специфични решения, но всички те опират до интеграцията на малцинствата, които са в неравностойно отношение спрямо мнозинствата. Всички присъстващи тук са на ясно, че интеграцията не е кратък нито лесен процес, което допълнително усложнява провеждането, контролирането и устойчивостта на резултатите от нея. Ако допреди няколко години основна тема на дискусиите относно националните малцинства беше осигуряването на нормативна уредба като условие за интеграцията им, то нуждата от предприемане на адекватни действия за прилагането на тези актове не търпи отлагане. Както споделя в свое изказване Комисарят по националните малцинства към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Макс ван дер Стоел, „...за да бъде ефективно, законодателството трябва да бъде прилагано. Това трябва да бъде направено не за успокоение на международната общност, а за насърчаване на дългосрочната стабилност.”/край на цитата/

Точно такава е и насочеността на политика на ЕС и в частност на Европейския парламент спрямо националните малцинства.

Една от основните инициативи на Общността за тази година беше обявяването й за Година на равните възможности за всички и приоритетно предоставяне на субсидии за дейности, гарантиращи равенството. Инициативата имаше за цел да повиши информираността на гражданите на Европейския съюз за тяхното право на равнопоставеност и на живот без дискриминация. Стартира се също така широк дебат за ползите от равнопоставеността за европейските общества и за гражданите. Дейностите, които бяха предприети бяха насочени към отстраняване на последиците от дискриминацията, от която някои граждани страдат заради расов или етнически произход, религия или вероизповедание, инвалидност, възраст, пол или сексуална ориентация. Всяка държава членка определи национална агенция, която разработи стратегия, аргументирайки се как Годината ще подкрепи действия срещу дискриминацията по всички признаци. На ниво Европейски парламент отминаващата година беше наситена със събития и инициативи, свързани с правата на човека, равенството и недопускането на дискриминация. Бяха организирани семинари и обществени дискусии, свързани с Годината на равните възможности за всички. Едни от най-важните се състояха през март и в тях взе участие и председателя на Парламента, проф. Д-р Ханс Герт Пьотеринг. Съвсем наскоро, между 11 и 12 октомври, Парламентът организира съвместна конференция с Европейската комисия, насочена към обсъждане на законодателството за недопускане на дискриминация. На нея беше установено, че ЕС отдавна е лидер в борбата с дискриминацията и в подкрепата на равните възможности (на практика неговото законодателство в областта е едно от най-детайлните в света), но въпреки това още има пролуки в защитата на правата в области като здравните грижи, образованието и жилищното настаняване. Беше подчертано, че борбата с дискриминацията е действително проблем на защитата на европейските ценности и че гарантирането на реални равни възможности за всички е предусловие за установяването на честно, хомогенно и демократично общество. Беше установено, че директивите за равенството на половете, приети след 1975 г. и тези за недопускане на дискриминация въз основа на етнически произход и равенство в областта на трудовата заетост, приети след 2000 г. са сред най-напредничавите закони в света. Изводът, който се наложи е, че трябва да сме прагматични и да използваме всички средства, с които разполагаме, за да победим дискриминацията: позитивни мерки, обръщане на тежестта на доказване, близко партньорство с неправителствените организации и търговските обединения, както и засилено повишаване на общественото познание за тези проблеми.

Отделно от инициативите по Годината на равните възможности за всички, през 2007 г. Европейският парламент се утвърди като важен глас в защита на човешките права и проблемите на демокрацията. Той допринася за планирането, изпълнението и оценката на политиките в областта на човешките права посредством своите резолюции, доклади, мисии до трети страни, събития, свързани с човешките права, междуправителствени делегации и общи парламентарни комисии с трети страни, устни и писмени въпроси, специални изслушвания по конкретни проблеми и чрез годишната награда „Сахаров”. Чрез дискусиите в пленарната зала, комисиите, подкомисиите и работните групи той контролира дейността на Съвета и Комисията в тази посока.

Подкомисията по права на човека, която е част от комисията по външни работи, възстановена в началото на шестия мандат, в момента е център за дискусии в Европарламента относно правата на човека. Тя предприема инициативи в тази област и осигурява постоянна трибуна за състоянието на правата на човека и развитието на демокрацията в ЕС и в държавите извън Общността, преди всичко в държавите, кандидатки за членство в ЕС. Една от основните й цели е да подпомага установяването на проблемите на човешките права във всички области на външните отношения на Общността. Комисията полага усилия да следи и оценява приложението на европейските инструменти за правата на човека.

През тази година Парламентът беше представляван на Форума на европейските НПО за човешки права, на Третия световен конгрес срещу смъртното наказание и на многостранни конференции организирани от OССE. Тук трябва да спомена и срещата, организирана от Парламентарната конференция на председателите на политическите групи през юни т.г. и резолюцията на ЕП, с която се изрази загрижеността за състоянието на човешките права в Дарфур. В нея Европарламента призова държавите членки, Съвета и Комисията да поемат отговорността си и да направят всичко възможно, за да осигурят ефективна защита на хората, засегнати от кризата.

Важен аспект от парламентарната дейност са и неотложните резолюции за отделни случаи на нарушаване на човешки права. През 2007 г. бяха направени подобни резолюции в подкрепа на политически затворници, затворници заради убеждения, журналисти, защитници на човешки права, репресиите на свободата на изразяване в Русия, смъртната присъда, наложена на петте български медицински сестри и палестинския лекар.

Доклад на депутата Елена Валенсиано от м. октомври тази година се обобщава, че Парламентът е работил и по осъществяването на диалог за човешките права и консултации с трети страни (Китай, Русия, Узбекистан и др.). По-скоро ЕС, отколкото изолираните страни, които не могат да се похвалят с добра нормативна уредба на човешките права, използва политическа и икономическа "soft power", за да наложи промени. В доклада депутатите се обявяват срещу жертването на човешките права за сметка на „гео-стратегически” съюзи и настояват за по-добър мониторинг на процеса. Досега ЕП може да бъде окачествен като липсващ в тази изключително важна дейност от външната политика на ЕС за защита на човешките права. Затова беше предложено засилване на ролята му при провеждането на диалог и консултации. Напълно възможно и желателно е Парламентът да бъде изцяло въвлечен в процеса от Съвета и Комисията. Като морален гарант на външните действия на ЕС, ЕП може и трябва да има основна роля за поддържането на съгласуваността и прозрачността на тези инструменти. Това ще ги направи по-ефективни.

ЕС се е ангажирал с пълно зачитане на човешките права на всеки, вкл. на хората, принадлежащи към малцинства. Хартата на основните права призовава за закрила на културното, религиозното и езиковото разнообразие, а Договорът за ЕС установява принципа за пълно признаване на правата и свободите без дискриминация. Чл. 13 от Договора за Европейска Общност позволява на Общността да предприема необходими действия за борба с дискриминация, основана, освен на други признаци, и на етнически произход.

Европейският парламент е активен в областта на защитата на малцинствените права. През последните години той постави защитата на малцинствата в началото на дневния си ред. Депутатите не само проучват общото положение на малцинствата, но се занимават и със специфични национални или етнически проблеми като напр. проблемите на ромското население.

Сред дейностите на европейско равнище през тази година следва да се посочи и учредяването на Консултативна група на високо равнище относно социалната интеграция на етническите малцинства и тяхното пълно участие на пазара на труда. Първото заседание на Групата се проведе през февруари 2006 г., а докладът и препоръките на групата ще бъдат готови през декември 2007 г. Около 40 депутата, всички с различен опит, споделят добри практики и работят заедно за по-добър стандарт на европейско равнище.

Критериите за членство на държавите, желаещи да се присъединят към ЕС, както са установени по време на Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. специално включват зачитането и защитата на малцинствата: „Членството изисква кандидатстващите държави да са постигнали стабилност на институциите, гарантираща демократичност, върховенство на закона, човешките права и зачитане и защита на малцинства”. В съответствие с това през първата половина на 2007 г. се отдели специално внимание на лицата, принадлежащи към малцинства в контекста на разширяването на ЕС, както и с процеса на стабилизация и разширение на Западните Балкани. В този контекст документът за кандидастващите и присъединяващите се държави (Турция, Хърватия и Македония) продължава да се оценява в докладите на ЕК до ЕП и Съвета, при отчитане на ромите като най-уязвимата малцинствена група.

През 2007 г. бяха приети няколко доклада ЕП за права на малцинствата:

1. Доклад за насърчаването и защитата на основните права: ролята на националните и европейските институции, включително Агенцията за основните права (2005/2007(INI)) – 11/05/05 г.;
2. Доклад за защитата на малцинствата и политиките за борба с дискриминацията в разширена Европа (2205/2008 (INI)) – 10/05/05 г.;
3. Въздействие на кохезионната политика върху интеграцията на уязвимите общности и групи – предстои да бъде приет от ЕП през 2008 г., (INI).

Все пак проучване на Евробарометър показа, че 64 % от европейците вярват, че дискриминацията е широко разпространена в техните страни, а 51 % са на мнение, че не е направено достатъчно, за да бъде решен този проблем. Затова и се предвижда новият договорза ЕС да препотвърди закрилата на малцинствата и това да е изрично споменато в преамбюла.

Искам да обърна специално внимание на изказването на Председателят на ЕП, проф. д-р Ханс Герт Пьотеринг за гарантирането на езиковите права по повод представянето на книга за правата на националните малцинства. Публикацията е особено важна, защото в резултат на процеса на разширяване защитата на националните малцинства през 2004 г. стана проблем, който засяга всички ни в ЕС. Председателят постави акцент на мандата си върху правата на малцинствата и междукултурния диалог. Според него взаимната толерантност, преодоляваща предразсъдъците и мирното съжителство са от основно значение за Европа.

Расизмът и ксенофобията са несъвместими с принципите, на които е основан ЕС. Неговите институции многократно отхвърлят и осъждат всичките им проявни форми Според последните данни на Европейската агенция за основните права расистките актове са се повишили с между 20 % до 45 % през последната година в зависимост от страната. Наблюдава се тенденция на расистките престъпления в най-малко 8 държави на ЕС. След анализ на дискриминацията на работното място, жилищната политика и образованието в 27-те държави членки става видно, че расистките престъпления и насилие остават сериозен социален проблем за Европа.

В ЕП работи Интергрупа за проблемите на расизма и многообразието. Тя разглежда въпроси като миграция, антисемитизъм, ислямофобия, множествена дискриминация, уеб страници, пропагандиращи омраза и т.н. В момента групата има около 250 члена.

Немското председателство на ЕС обяви борбата срещу расизма свой приоритет и обеща да съживи замразеното европейско „рамково решение” за расизма и ксенофобията.

Само ще припомня, че 2008 г. беше обявена от Европейската комисия за Година на междукултурния диалог. Това е още едно доказателство за осъзната потребност от развитие на отношенията и за необходимостта от допълнителна работа за изграждане на взаимност между гражданите в целия Европейски съюз.

Както всички знаем, няма един общ и приложим към всички подход що се отнася до малцинствата. Защитата на националните малцинства трябва да бъде комбинация от международни, регионални или двустранни и национални норми, които да се комбинират. Разбира се известно ниво на гъвкавост, съответстващо на обстоятелствата е нужно, доколкото специфичните ситуации изискват специфични подходи. Все пак това никога не трябва да води до пренебрегване на основни принципи за сметка на решения ad hoc (за конкретния случай). Затова международните и европейските инструменти са толкова важни: те предоставят основния набор от принципи! Трябва да търсим заедно проактивен подход и да подкрепяме подобреното приложение на принципите на практика. ЕС постига това чрез набор от програми за подкрепа на малцинствата като напр. в областта на образованието.

Днес, през 21 в. убедена съм, че демократичната зрялост на държавите членки на ЕС се разкрива от нивото на ефективността на участието на малцинствата в техния социален, културен и икономически живот, както и в обществените дела на собствените им държави.

Въпросът дали се нуждаем от още международни стандарти може да бъде обсъждан. Но едно нещо е сигурно: нуждаем се от усъвършенстване на съществуващите норми и модели на добри практики. Това, което вече сме постигнали като правила, закони и права за малцинствата се нуждае от реализация, приложение и оживотворяване.