Изказване на Филиз Хюсменова по повод искания от опозицията вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев за политиката по бедствия и аварии

Уважаеми господин председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми госпожи и господа министри,

Фокусирането на нашето внимание върху темата бедствия ни дава възможност да стигнем до сериозни политически решения по отношение дейността при управлението на кризи. Сегашният вот на недоверие е повод да си напомним какво още може да бъде направено за сектор, на който близо 15 години не беше обръщано внимание и не бяха отделяни достатъчно ресурси за неговото функциониране.

Вярно е, че наводненията от миналата и от тази година са безпрецедентни. Пораженията от лятото на 2005 г., които бяха наненеси на инфрасктруктурата, земеделието, бизнеса и хората дълго време ще бъдат преодолявани. В същото време няма тук присъстващ, който да отрече, че същите наводнения се случиха и в редица европейски държави – повечето доста по-напреднали законодателно, материално и технически в това направление.

Обвиненията на опозицията за липса на превантивни мерки в областта на бедствията, предприети от предишното правителство, бих определила като голословни. Установена практика е 10% от бюджета на правителствената Комисия за защита на населението при бедствия и аварии да бъде отделяна за превенция. Регулярно се провеждаха учения във фирми и в държавни институции. Българските екипи участвахяа и в международни учения в областта на гражданската защита.

Правителствената Комисия възстанови дейността на Научно-координационен комитет. В него най-добрите български специалисти в тази сфера подновиха своите разработки за подпомагане дейността при овладяването на кризи.

Госпожи и господа,
10% от общ годишен бюджет 55 милиона лева са малко. Но точно с такива възможности разполагаше председателят на тази комисия. Все пак, за да има яснота въпросът - Защо средствата за възстановяване на щетите не стигаха - ще ви посоча, че исканията само за един месец от страна на общини, ведомства, министерства и граждани стигаха годишният й бюджет.

Именно в такава ситуация се налагаше експертите, това са представители на различни министерства, да отсяват важно от маловажно. Затова беше приет принципът на степенуване на приоритетите. Това са - инфраструктура, държавна и общинска собственост, училища, болници, детски заведения. В същото време правилата на дейност на комисията, изготвени през 1998 г., не позволяваха да се отпускат суми директно на граждани, пострадали от природно бедствие. По правило средствата се отпускат само за спешни и аварийно неотложни действия, а не за благоустрояване. В същият правилник са посочени задълженията на кметовете и на областните управители при бедствия.

Влияние при неовладяването на кризи от голям мащаб оказваше и липсата на единна система за управление на кризи. Отсъствието на нормативна уредба, която да определя ясно отговорностите, също утежни ситуацията. Приетият от 39 НС Закон за управление на кризи не сработи. Тук дори не говоря за липсата на съвременна техника и други ресурси, необходими за специализираните екипи.

Госпожи и господа народни представители,
Точно тези факти и тежката ситуация при миналогодишните наводнения доведоха до вземането на политическото решение в новото правителство на тройната коалиция да се създаде министерство, което да отговаря и координира тези действия. И тук, в българския парламент, ние възприехме тази идея. Защото налагането на единен механизъм на координация и управление на кризи беше належаща.

ПГ на ДПС е убедена, че новото министерство ще успее да сформира екип от специалисти и ще разработи ефективна и адекватна система за управление на кризи. Още в края на 2005 година Министерството на държавната политика при бедствия и аварии внесе Концепция за защита при бедствия и аварии в Министерски съвет. В нея е посочено, че „държавата гарантира сигурността на гражданите и чрез превантивна дейност за намаляване последиците и бързото възстановяване при бедствия и аварии и други критични ситуации”. Документът е в основата на разработването и приемането на Национална стратегия с план за действие, който ще бъде ресурсно обезпечен от бюджета. Сред основните цели влизат- изграждането на единна система за защита на населението, изграждането на система за ранно предупреждение, разпределение на отговорностите за изпълнението на мерките на защита, ангажиране и на гражданското общество чрез доброволни формирования.

Госпожи и господа народни представители,
Като бивш министър, работил в тази специфична област, и като народен представител съм сигурна, че законодателната власт може да допринесе за стабилността на тази система. Последните наводнения доказаха, че държавния ресурс не достига за покриването на всички щети, /тук дори не споменавам явления като катастрофичните земетресения/. Ето защо е крайно време да се помисли за законодателна инициатива по отношение на сектора за покриването на щети от бедствия. Най-добрият начин за това е въвеждането на задължително застраховане на частните имоти. Наскоро колегите ни от Румъния предприеха такива стъпки. Статистиката сочи, че доброволното застраховане на частните имоти е едва в рамките на 5 %. Затова и пораженията и възстановяванвето на частната собственост – домове, селскотопанска продукция, производствени помещения и др. се превърнаха в сериозен проблем у нас.

И понеже в мотивите за вота става въпрос за средства нека да покажем яснота по въпроса за тяхното разпределение- 120 милиона лв. са управлявани от „Публични и инвестиционни проекти” ЕАД към Министерството на финансите. Евросредствата в размер на 12 млн. евро, за които се пребори правителството на НДСВ и ДПС, бяха предоставени на МРРБ.

Колкото до средствата, предоставени за покриването на щети от наводненията от Комисията за бедствия и аварии към МС, за 2005 г.са отпуснати общо 79 824 330 лв. Те са разпределени между 2 962 искания. 88 % от тях са предназначени за възстановяването на инфраструктура, проводимост на реки, канализация и водопроводи, изграждане и възстановяване на диги, за ремонт на училища, здравни и социални заведения, административни сгради. 3% - за закупуване на фургони, в които са настанени нуждаещи се семейства. От финансирани 4 667 обекта за 2005 г. Незапочнати обекти за възстановяване са едва 29.

Да се твърди, че липсва контрол върху разходването на средствата е пресилено. Контролните функции по закон са възложени на Сметната палата и на Държавен финансов контрол. Правителствената комисия за защита на населението при бедствия и аварии няма правомощията да налага санкции за нередности. Много лесно е в общественото пространство, особено при бедствия, да се твърди, че парите не са използвани по предназначение. Същото важи и за обвиненията, че нищо не е свършено и че парите са потънали. Сигурно има и нередности, но това са единични случаи и е място за работа на прокуратурата и следствието.

Госпожи и господа,
Движението за права и свободи нееднократно е казвало, че няма да слага политически чадър над ничия глава. По-важното в този момент е друго – зная, че ни гледат хора от пострадалите региони. Никога не бива да забравяме, че съвземането след тежките наводнения на миналата година върви бавно за всички тях. Тези наши съграждани очакват вземането на политически и държавнически решения, които да направят живота им отново нормален, сигурен и предвидим. Те отдавна са се уморили да слушат кухи речи и дребнави обвинения, които по-често обиждат институцията, в която се намираме. Убедена съм, че българските граждани искат да получат гаранции, че не са изоставени. Мога да заявя, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи всяка законодателна инициатива, която би довела до оптимизиране на дейността по управлението на кризи.

Уважаеми госпожи и господа,
бедата ни научи и на още нещо- българските граждани ни показаха, че в трудните моменти имат волята и куража да си помагат. Мисля, че има какво да научим и от тях.

Благодаря ви за вниманието.