|
Дейности
|
Лекция на Филиз Хюсменова на тема "Захарен диабет в България – предизвикателства и политика" |
Лекция на Филиз Хюсменова на кръгла маса на тема "Захарен диабет в България – предизвикателства и политика", провеждаща се в хотел "Санкт Петербург", Пловдив, на 02-03 февруари 2008 г.
ЕВРОПЕЙСКИ ИНИЦИАТИВИ
В ОБЛАСТТА НА ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ
Още в края на 80-те години на миналия век вниманието на европейското общество се насочва към диабета и към растящите му темпове на разпространение. Първите стъпки за овладяване на ситуацията са направени на среща на здравните министри и на представители на пациентски организации от всички европейски държави през октомври 1989 г. в Сен Винсент, Италия. На тази среща делегатите се обединяват около идеята, че диабетът е основен и растящ здравословен европейски проблем, проблем на всички възрасти и на всички държави. Отчетено е, че диабетът застрашава най-малко 10 млн. европейски граждани, както и че е във властта на държавите и на техните здравни министерства да създадат условия за намаляване на тази сериозна здравна заплаха. За целта държави трябва формално да признаят диабета като проблем и да вложат ресурси за решаването му. Още тогава се посочва нуждата от разработване на планове за превенция, установяване и лечение на диабета и на неговите усложнения на местно, национално и европейско регионално равнище. Срещата приключва с приемането на Декларация, която очертава общи и петгодишни цели за борба с диабета на европейско и национално ниво.
Проблемите на пациентите, страдащи от диабет стават приоритет отново при австрийското председателство на ЕС, през 2006 г. Председателството посочва, че ЕС има 25 държави членки и население от около 450 млн. души, 25 млн. от които страдат от диабет. Отчита се, че диабетът е сериозна заплаха, но държавите членки все още нямат стратегии за овладяването му, нисък е обменът на знания. Изтъква се необходимостта от разработването на рамкови програми, на действия за превенция и други специални програми. За да се изготвят препоръки и съвместни стратегии, председателството провежда конференция с Австрийския здравен институт във Виена. Декларацията, с която приключва конференцията, призовава ЕС да направи диабета свой приоритет, да разработи обща европейска стратегия за борба с него и да състави проект на препоръка на Европейския съвет за превенция, диагностициране и контрол на диабета. Диабетът и сърдечносъдовите болести се обявяват за заплаха за личността и за националните икономики.
Защитата на пациентите, страдащи от диабет продължава при Португалското председателство на Общността през втората половина на 2007 г. По негова инициатива се организира конференция "Здравни стратегии в Европа". Заедно с пленарната сесия, има успоредни сесии, една от които е за диабета. Сред приоритетите си в областта на здравеопазването Португалското председателство определя обсъждане на специфични стратегии за различни болести като рак, сърдечносъдови заболявания, диабет, затлъстяване, туберколоза и други.
Приемник на председателството на ЕС от януари 2008 г. е Словения – първа от новоприсъединените се държави членки. Словенското председателство ще продължи изпълнението на общите приоритети и ангажименти, взаимно поети чрез 18-месечната рамкова програма от немско-португалското-словенско председателство. Словенското председателство ще се концентрира също и върху намаляване на раковите заболявания, подкрепа за здравословен начин на живот, намаляване на употребата на алкохол и на вредите от него, развитие на информационни технологии за здравния сектор, разработването на оптимални лекарства, достъпни за всички хора. Предстои работа за предоставяне на здравни услуги, които ще гарантират на европейските граждани висококачествени и сигурни здравни грижи.
Днес диабетът категорично се приема от специалистите като епидемия. Те отчитат, че нарастващият брой на епидемиите в Европа, нейното остаряващо население и заседналият ни начин на живот доведоха до експлозия при разпространението на диабета в ЕС и по-специално на диабет тип 2. Със средно ниво на разпространение в Европа от 7,5 % и предвиждано ниво от 16 % до 2025 г., както и с до 50 % недиагностицирани случаи на диабет, кризата днес е реалност.
Скорошно проучване установи, че едва 11 от 25 държави членки имат национална рамка или план за действие и дори те страдат от сериозни различия. Една от основните причини, поради които правителствата на държавите членки трябва да вземат незабавни мерки е, за да удържат драматичния растеж на цената на диабета. В момента за диабета се дават между 2,5 и 15 % от общите здравни разходи в държавите членки, т.е. около 50 мрд. евро на година. Прилагането на политики за справяне с епидемията на диабета има определна цена, но бездействието също има своята. Лечението на пациенти, болни от диабет и с усложнения е минимум два пъти по-скъпо от лечението на пациент с контролиран диабет. Диабетът трябва да бъде признат за приоритет на европейското обществено здраве и това изисква координирана, интегрирана и устойчива европейска стратегия за общественото здраве.
Въпреки относително ограничената си компетентност, Европейската комисия започна няколко инициативи, които поставят ефективно основата на съгласувана и динамична европейска политика за общественото здраве. Тези дейности признават споделената отговорност на ЕС и държавите членки за общественото здраве. Препоръките на ЕК имат два основни адресата – държавите членки и самият ЕС. Според тях ЕС трябва:
- Да определи диабета за приоритет в Европа и да насърчава сътрудничеството между държавите членки.
- Да проучи настоящите епидемиологични данни за диабета в ЕС чрез набор от общи критерии за събиране и сравняване
- Да докладва за наличието и изпълнението на национални планове за действие за борба с диабета и програми за превенция
- Да улеснява и подкрепя проучванията на диабета от общите, клиничните и хуманитарните науки по здравеопазване.
- Държавите членки трябва:
- Да събират, регистрират, наблюдават и управляват редовно пълни епидемиологични данни за диабета въз основа на общи критерии за измерване, както и за преките и непреките разходи по превенция и управление на диабета.
- Да установят диабета като приоритет на националните здравни политики чрез създаване и прилагане на национални диабетични планове за превенция. Тези планове трябва да получат подходяща финансова помощ.
- Да създадат и изпълняват програми за информиране и ранна превенция, насочени към цялото население и към хора с повишен риск от заболяване с диабет.
- Да създадат и прилагат целеви и систематични програми за първоначален преглед и диагностициране и вторични програми за превенция, насочени към установяване на усложнения при пациенти с установен диабет.
- Да осигурят цялостно и признато обучение за здравни служители на всички нива и за всички области, имащи отношение към болестта.
Предложението на Комисията за Общностна Програма за действие в областта на здравеопазването и защитата на потребителите (2007-2013 г.) е насочена към "подобряване здравето на гражданите във всички сфери на живота, подобряване на здравето като човешко право и насърчаване на инвестициите в здравето" и насочва ясно към "подкрепа на политики, които водят към по-здравословен начин на живот, съдействащ за намаляване на разпространението на основните болести". Нещо повече, комисията на Европейския парламент за околна среда, здравеопазване и сигурност на храните наскоро се съгласи да измени Програмата, искайки от Комисията да "внесе предложение за препоръки на Съвета за превенцията, диагностицирането и контрола на основните болести".
Подобна препоръка на Съвета би трябвало да подкрепи ясна посока за действия на държавите членки за подобряване на превенцията, диагностицирането и контрола на диабета и за издигането му в приоритет на общественото здраве.
В борбата с диабета на Общностно равнище се включва и Съвета. През юни 2004 г. се провежда европейски съвет на здравните министри, на който те са информирани за нуждата от европейска стратегия за диабета по подобие на съществуващите стратегии за борба с рака и сърдечносъдовите болести. В заключителното информационно съобщение на Съвета до министрите се казва, че "Бързият растеж на нивата на разпространение на диабета в Европа следва да се признае за проблем на европейското обществено здраве, нуждаещ се от повече внимание от простото повишаване на знанието за него....Европейска стратегия за борба с диабета, би могла да има значителен принос за намаляване на разходите за обществено здраве на всички 25 държави членки".
Ноември 2004 г. по време на Европейската седмица на диабета комисарят Маркос Киприану и бившият комисар Дейвид Байрън приемат Декларация призив към европейските лидери. Декларацията призовава ЕС да предприеме бързи действия за разработване на препоръка на Европейския съвет за превенция, диагностициране и контрол на диабета. Комисар Киприану заявява, че "ще отдели цялото си внимание на нарастващата диабетна епидемия и че ще прецени как Европейската комисия би могла да изиграе положителна роля, за да подкрепи държавите членки да се справят с този проблем".
Октомври 2007 г. Европейската комисия прие нова Здравна стратегия "Заедно за здравето: Стратегически подход за ЕС 2008-2013 г.". Стратегията цели да осигури за пръв път стратегическа рамка, обхващаща основни проблеми на здравеопазването, както и вместването му във всички политики и глобални здравни проблеми. Тя насочва бъдещата работа в областта на здравеопазването на европейско ниво, но и предвижда механизми за съвместна работа с държавите членки. Стратегията се фокусира върху четири принципа и три основни теми за подобряване здравето на гражданите на ЕС. Принципите включват прилагане на ценностно ориентиран подход, признаване на връзките между здравето и икономическия растеж, включване на здравеопазването във всички политики на Общността и засилване на европейската подкрепа за световно здраве. Основните теми включват насърчаване на доброто здраве в застаряваща Европа, защита на гражданите й от здравни заплахи, изграждане на динамични здравни системи и нови технологии.
Освен посочените инициативи, действия в защита на пациентите, болни от диабет предприема и Европейският парламент. През април 2006 г. той приема писмена декларация, с която насочва Комисията и Съвета да направят диабета приоритет на европейската здравна политика, да насърчат държавите членки да разработят национални планове за действие срещу диабета. ЕП призовава Комисията и Съвета да разработят европейска стратегия за борба с диабета и проект на препоръка на Съвета за превенция, диагностициране и контрол на диабета. Международни специализирани и неправителствени организации, работещи с диабетици, адмирират приемането на декларацията. Те посочват, че подобна подкрепа на високо равнище е нещо рядко и е знак за ясното съзнание, за междупартийното и междунационалното съгласие за нуждата от спешни действия за нарастващата диабетична епидемия в Европа.
В началото на 2007 г. Европейският парламент отново насочи усилията си към гарантиране на здравословна среда и навици за гражданите. Загрижен за проблемите на общественото здраве, породени от наднорменото тегло, той прие доклад по собствена инициатива относно превенцията на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните болести. Насърчаването на здравословните диети и физическата активност, особено в училищата, е ключова препоръка на Парламента тъй като в някои европейски страни половината от възрастното население е с наднормено тегло и едно от всеки пет деца страда от затлъстяване. Депутатите настояха борбата със затлъстяването да се превърне в политически приоритет за Европейския съюз.
На 14 ноември 2007 г. - Световния ден за борба срещу диабета, евродепутатите от ДПС се срещнахме в Страсбург с 15-годишната ученичка от Варненската търговска гимназия Виктория Павлова. Ние обсъдихме необходимостта от информационна кампания за захарната болест сред подрастващите. Затова моето присъствието днес на този форум не е случайно, а е израз на съпричастността ми към проблемите на диабетно болните и тяхното отражение в обществен план. Днес повече от 31 милиона от европейските граждани страдат от това заболяване, за което се смята, че няма радикално лечение. За борба с усложненията след диабет се харчат близо 10% от здравните фондове в страните членки на ЕС. Поздравявам инициаторите на кръглата маса за идеята, защото всяка държава членка трябва да положи необходимите усилия за подкрепа на нуждаещите се граждани.
|
|
|
