Лекция на Филиз Хюсменова на конференцията „Различни региони-един стандарт”, провела се под нейния патронаж на 07.12.2007 г. в София

РЕГИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС И ПРОВЕЖДАНЕТО Й НА НАЦИОНАЛНО НИВО

Уважаеми дами и господа, благодаря ви за присъствието на днешната конференция “Различни региони – един стандарт”. За мен е удоволствие да ви представя основните параметри на европейската регионална политика.

Европейският съюз е просперираща икономическа зона в света. След присъединяването на новите държави-членки неговият вътрешен пазар има човешки потенциал от повече от 480 милиона граждани. Но икономическите и социалните различия между държавите-членки и между отделните региони отслабват неговата обща динамика.

Тези различия сега са два пъти по-големи в Европа на двадесет и седемте с нейните 268 региона, в сравнение с Европа на петнадесетте. Региони като Лондон, Люксембург, Брюксел имат на глава от населението до 303% от средния брутен вътрешен продукт на Евросъюза, а българските региони Северозападен, Северен централен и Южен централен по 26% от средния брутен вътрешен продукт /БПВ/ на ЕС. Тези цифри са онагледени на картата като показват брутния вътрешен продукт на глава от населението. В червено са отбелязани европейските региони с най-нисък БВП и най-ниска покупателна способност в рамките на ЕС, а в зелено - най-развитите региони.

Една от възможностите за преодоляване на различията и сближаване на регионите е осъществяваната от Европейския съюз регионална политика. Тя е инструмент на финансовата солидарност и мощна сила за икономическа интеграция. За регионалната политика за периода 2007-2013 г. ЕС отдели 347,4 мрд.евро, което е малко повече от една трета от общия му бюджет.

Посредством тази политика Съюзът се стреми да подпомогне: наваксването на изоставащите региони; преструктурирането на промишлените зони, изпаднали в криза; икономическата диверсификация на селските райони със западащо селскостопанско производство; обновяването и даването на нов живот на западащите градски квартали. Основната грижа на тази политика е създаването на работни места. С една дума, нейната цел е укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза.

Тази политика на солидарност има реални измерения. Тя помага на хората да намерят работа и да живеят по-добре в собствената си страна, регион, квартал или село. Чрез прилагането й автомагистралите, високоскоростните влакове и аерогарите приближават периферните региони към големите центрове на икономическо развитие. Малки и средни предприятия се създават в изостаналите региони. Околната среда в старите депа за отпадъци на промишлените райони се подобрява. Информационното общество навлиза в селските райони. Образованието и развлекателните услуги се развиват в градските предградия.

Опитът на ЕС показва, че регионалната политика може да бъде ефективна, само когато се концентрира върху ограничен брой достатъчно големи територии. Ето защо нормативната база за структурните фондове, приета през 1999 г., отговаря на стремежа за намаляване на разпръснатостта на програмите за подпомагане и изясняване на критериите за избор на регионите, чието развитие има най-голяма нужда от публично подпомагане. Между впрочем, една част от структурните фондове е предназначена за намиращите се в неблагоприятно положение социални групи на територията на целия Съюз, без значение на тяхното географско разположение.

Ето защо ЕС е разделил територията си на „райони за планиране“. Те отговарят отчасти на националните административни единици, защото във всяка държава членка административните структури са различни. Системата за това разделение е наречена NUTS, според френското наименование – Nomenclature des Unites Territoriales Statistiques (Номенклатура на статистическите териториални единици). Класификацията NUTS има йерархична структура. Тя включва 3 регионални нива – NUTS 1, 2, и 3. Всяка държава може да определи допълнителни йерархични нива в рамките на NUTS 3.

България определя своите райони на планиране на ниво NUTS 2. Изискването е този тип региони да имат население между 800 000 и 3 000 000 души.

Целите на регионалната политика се определят за всеки отделен програмен период. Програмният период включва пет години. За изпълнението на целите на всеки програмен период, ЕС предоставя конкретна финансова рамка.

Накратко ще се спра на ключови цели на европейската регионална политика за програмен период 2007-2013 г.

Една от целите е конвергация. Тя подпомага условията за разстеж и факторите, водещи до реално повишаване на икономическите показатели в по-слабо развитите държави членки и региони. В ЕС-27 тази цел се отнася до 17 държави членки или до 84 региона с население от 154 млн. души. Общата стойност на финансовата помощ по тази цел възлиза на 199, 3 мрд. евро, което съставлява 81,5 % от всички средства по европейските фондове. Всички български региони попадат в приоритетна цел конвергация.

Цел регионална конкурентноспособност и заетост е насочена към засилване на конкурентноспособността и атрактивността на регионите, както и за повишаване на трудовата заетост. Програмите по тази цел ще помогнат на регионите да предвиждат и подкрепят икономическите промени чрез иновации и икономика, основана на знанието, насърчаване на предприемачеството, защита на околната среда и подобряване на нейната достъпност. Ще бъдат осигурени повече и по-добри работни места чрез адаптиране на работната сила и чрез инвестиране в човешки ресурси. По тази цел са предвидени 4.5 милиарда евро, разпределени между 168 региона в 19 държави членки, което представлява 314 млн. граждани.

По цел европейско териториално сътрудничество ще се финансират общи местни и регионални инициативи. Транснационалното сътрудничество е насочено към интегрирано териториално развитие, междурегионално сътрудничество и обмен на опит. Населението, което попада в тази цел възлиза на 181,7 млн. души (37,5 % от цялото население на ЕС), като се има предвид че всички европейски региони и граждани попадат в една от всички 13 транснационални области. По тази цел са предоставени 7,8 мрд. евро, което представлява 2,5 % от всички средства по фондовете.

Посочените дотук цели се осъществяват с помощта на предвидени от директивите на ЕС инструменти – структурните фондове. Съществуват четири фонда, като всеки от тях предоставя финансиране в конкретна тематична област. Както е видно от таблицата, структурните фондове съдействат по различен начин за постигане на целите на европейската регионална политика. Например Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд и Кохезионният фонд спомагат за изпълнение на цел конвергация.

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) финансира изграждането на инфраструктура, инвестициите за създаване на работни места, проекти за местно развитие и подпомагането на малките предприятия. Европейският социален фонд (ЕСФ) подпомага намирането на работа на безработните и групите в неравностойно положение, основно чрез финансиране на обучението и помощните системи за намиране на работа. Финансовият инструмент за ориентиране на риболова (ФИОР) допринася за адаптирането и модернизирането на този сектор. Направление “Ориентиране” на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС-О) финансира мерки за развитие на селските райони и предоставя помощ на селскостопанските производители, предимно в регионите с изоставащо развитие.

Към тези структурни фондове съществуват и други финансови инструменти като Кохезионния фонд (КФ). Той е специален фонд, който има за цел да помага най-слабо развитите страни членки. Условие за подкрепата е брутният национален продукт на страната да не надвишава 90% от средния за Съюза. Кохезионният фонд се използва за финансиране на големи проекти (а не на програми) на цялата територия на Съюза, свързани с околната среда и трансевропейските транспортни мрежи, като по този начин позволява на страните да преодолеят бюджетните затруднения, които биха имали при осъществяването на такива разходи, в усилията им за изпълнение на изискванията на икономическия и валутен съюз. Освен това той помага на тези страни да постигнат европейските норми в тези области. За новия програмен период 2007-2013 г., градският транспорт е инвестиционен приоритет. Заедно с ЕФРР, той ще финансира многогодишни инвестиционни програми, управлявани по децентрализаиран признак.

Ключовите принципи на политиката за сближаване (допълняемост, многогодишно планиране, партньорство и споделено управление) се прилагат и към трите фонда – ЕФРР, ЕСФ, Кохезионен фонд. Принципът споделено управление означава, че управлението на тези фондове е отговорност на държавите членки, които определят органи, отговорни за програмирането, изпълнението и мониторинга на мерките на всяка оперативна програма.

Постигането на целите на европейската регионална политика се оценява периодично. Съобразно чл. 159 от Учредителния договор предвижда на всеки три години Европейската комисия е задължена да представя доклад пред ЕП, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно напредъка, осъществен при постигането на икономичекото и социалното сближаване и начина, по който средствата на Европейския съюз са допринесли за сближаването. Тази година в ЕП беше представен Четвъртия кохезионен доклад.

По данни от Четвъртия коехзионен доклад на Европейската комисия, очакваното въздействие на политиката за сближаване през новия програмен период може да се сведе до следните резултати:

1. 5-15% повишен БВП до 2020 г., което не би било постижимо без политиката на сближаване в повечето нови държави членки;
2. Създаване на 2 млн. нови работни места до 2015 г. в регионите, попадащи в цел Конвергация;
3. Намаляване на безработицата с 20 до 30%;
4. Мултиплицирани положителни резултати от националните политики;
5. Общ позитивен ефект за целия ЕС-27 в дългосрочен план.

Освен посочените инструменти на политиката за сближаване, за новия програмен период бяха одобрени три допълнителни финансови източника – ДЖАСПЪР, ДЖЕРЕМИ и ДЖЕСИКА.

ДЖАСПЪР е програма за нова техническа помощ за партньорство. Тя подкрепя съвместни проекти в европейските региони и предвижда развитие на сътрудничеството между Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за поддържане на съвместна експертиза и подпомагане на страните членки и регионите при подготовка на големи проекти.

ДЖЕРЕМИ подобрява достъпа до финансиране чрез осигуряване на съвместни европейски ресурси за малки и средни предприятия. Тя е инициатива на Европейската комисия, съвместно с Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд.

ДЖЕСИКА работи за установяване на устойчиво градско развитие. Програмата предвижда съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градски зони. Тя е инициатива на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и съвета на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Регионалната европейска политика е необходима повече от всякога. Тя не е нито остаряла, нито изчерпила възможностите си. Това не е политика на благотворителност. Тя представлява не само преразпределение на ресурсите. Напротив, тя има за цел най-вече да генерира нови ресурси. Това не е политика “отгоре”, а по-скоро твърде децентрализирана и основана на партньорство политика, където отговорностите са поделени и където конкретните проекти се управляват съобразно самото място. Тя също е политика на обмен на знания, технологии и “добри практики”, позволяваща създаване на мрежи за сътрудничество, обхващащи цяла Европа. Това е една координирана политика, която предоставя възможности за инициативи и нещо повече, тя ги насърчава и подпомага. Така европейската регионална политика придава добавена стойност на регионите и допринася за превръщането им в привлекателни места за живот и инвестиции.

Резултатите са вече налице: само за около петнайсетина години регионалната политика доказа своята необходимост. Тя ще се справи с предизвикателствата, ако добре приспособи своите цели, средства и методи за посрещане на новите задачи на разширяването и на нарастващите предизвикателства, произтичащи от икономическата глобализация.

Благодаря за вниманието!