Между регионите на Европейския съюз има силни различия по отношение на доходите и възможностите. Още преди разширяването десетте най-динамични региона имаха брутен вътрешен продукт на глава от населението три пъти по-голям от този в десетте най-слабо развити региона. Присъединяването на държавите през 2004 г., а тази година на България и Румъния, чиито стандарт е под средния за Съюза, задълбочи това неравновесие. Региони като Лондон, Люксембург, Брюксел имат съответно на глава от населението по 303%, 251%, 248 % от средния брутен вътрешен продукт на Евросъюза, а българските региони Северозападен, Северен централен и Южен централен по 26% от средния брутен вътрешен продукт на ЕС. (В сравнение с нашите региони по-малък процент на брутен вътрешен продукт има само румънския Североизточен регион - 24%).

Една от възможностите за преодоляване на различията и сближаване на регионите е осъществяваната от Европейския съюз регионалната политика. Тя дава възможност за прехвърляне на ресурси от по-богатите към по-бедните региони. Тя е инструмент на финансовата солидарност и мощна сила за икономическа интеграция. За регионалната политика за периода 2007-2013 г. ЕС отдели около 308 млрд. евро, което е малко повече от една трета от общия му бюджет. Тези средства достигат до държавите чрез структурните и кохезионния фонд. Тази година се приеха и нови облекчени правила за получаване и ползване на средства от различните фондове.

Европейският съюз определи и основни насоки за сближаване на регионите за периода 2007-2013: да се направят регионите по привлекателни места за живот, инвестиции и работа; да се насърчават иновациите, предприемачеството, да се разраства икономиката на знанието; да се създават повече и по-добри работни места.

Големи различия в стандартите съществуват не само между, но и вътре в държавите членки. В България, като изключим Югозападния регион, който поради София, е по-развит от другите, за останалите може да се твърди, че не се различават съществено. В регионите, обаче, се срещат твърде големи различия между отделните градове, и особено между градовете и селата.

Законът за регионалното развитие предписва как се правят стратегии и планове на национално, регионално и общинско ниво. Имаме приети цели и приоритети в националната стратегия за регионално развитие на република България за 2005-2015, регионални и общински стратегии. Според настоящото териториално деление и местно управление, основната териториална единица, която разполага с най-големи ресурси и капацитет да усвоява средства от еврофондовете, е общината. Кметът, заедно с Общинския съвет, е онзи орган на управление, който реално би могъл да осъществява прагматична регионална политика, с търсене на цялостни решения и устойчивост на резултатите.

Кметовете, които ще бъдат избрани само след няколко месеца, ще са първите избрани в България след влизането ни в ЕС. Те ще са европейските ни кметове и трябва да се чувстват и действат като такива. Визията им, политиката им, способностите им са измерими с европейските критерии. Ако досега основният проблем, който беше изтъкван от общините беше, че няма пари, то днес основният проблем е как да се усвоят парите. Решението на Европейската комисия за финансиране на българските региони за 2007 г. само по линия на цел "Сближаване" е в размер на 300 892 058 евро. Как ще се усвояват тези средства, е въпросът, който избирателите трябва да задават на кандидатите за местната власт. А те трябва да са готови да отговорят на този въпрос.