|
Дейности
|
Статия на Филиз Хюсменова във вестник "Политика" |
22.02.2008 г.
Сближаването е основната цел
на регионалната политика на ЕС
Как да се смекчат разликите между хипер урбанизираните и непрестижните региони на Европа? Как да станат привлекателни за живот и за бизнес някои отдалечени, гранични и високопланински местности? Европейският съюз отдавна е отговорил на тези въпроси, избирайки сближаването (кохезията като термин е именно сближаване – б. а.) като основен политически инструмент. За да работи той, ЕС е създал редица солидни финансови депа като Кохезионния фонд и Структурните фондове.
Дали обаче изразходването им води пряко към постигането на желания внушителен растеж? Този анализ прави Европейската комисия в Четвъртия си доклад за икономическо и социално сближаване. Към същата тематика на регионалната политика, която обсъждахме и през тази седмица на пленарната сесия в Страсбург, принадлежи и незаконодателният доклад на френския демократ Амброаз Гелек, който установи, че сближаването като политика често прикрива задълбочаващите се различия между регионите, дори когато те формално си сътрудничат.
Държа да подчертая, че дори и приемането на пакета доклади сега в Страсбург няма да сложи точка на дискусията как регионалната политика да води към уеднаквяването на стандартите и повишаването на качеството на живота на всички европейци. Тъй като в комисията по регионална политика в Европейския парламент, на която съм заместник-председател, тези въпроси са постоянен акцент в работата ни, ще се постарая тук да обобщя какъв е българският принос в тази дискусия, и каква е насоката на моите предложения, които тази седмица станаха факт се превърнаха в част от насоките на европейската политика.
В Европейския парламент в Страсбург покрай приемането на Четвъртия кохезионен доклад на ЕК обстойно бе обсъдена регионалната политика на Европейския съвет и стана ясно как по-нататък и в кои области да задълбочаваме прилагането на основните механизми и финансови инструменти. Включвайки се в тази дискусия, предложих нови текстове и редакционни промени в доклада, които съм убедена, че ще допринесат да се подобри стандартът на живот в регионите, нуждаещи се от подкрепа. Моята задача е да гарантирам, че се спазват интересите на всички българи, и че набелязаните приоритети ще доведат пряко до повишаване на стандарта в онези области у нас, които се нуждаят от още европейски реформи.
Резултатът е, че четири от общо шестте ми предложения са записани като български принос в политиката на сближаване. В окончателния вид на доклада например остана оценката ми, че "докладът, който е по-подробен от предходните, съдържа различни индикатори и дава полезни данни за съпоставка с други страни като САЩ, Япония, Китай и Индия, отразявайки международния контекст, в който функционират икономиките на ЕС".
Възприе се и мнението ми да се обърне внимание, че невинаги и не всички правителства оценяват достатъчно добре възможностите на кохезията като политически инструмент. Неразделна част от позицията на Европейския парламент за кохезионната политика стана и предложения от мен текст как да се засили трансграничното сътрудничество, ето как конкретно:
- Отбелязва, че това задълбочаване на неравенствата на регионално е местно равнище може да се наблюдава в много области по отношение на заетостта, производителността, доходите, образователните нива и иновационния капацитет;
- Подчертава също ролята на териториалното сътрудничество в помощ на преодоляването на тези проблеми".
- По-нататък в параграф 32 на доклада намери място поправката ми, която има особено отношение към българската реалност за сближаване на стандарта на живот в селата и градовете:
- "Препоръчва по-добро обвързване на градската и селската проблематика";
- Подчертава, че развитието на селските райони следва да се координира с извършените дейности в рамките на регионалната политика;
- Изразява загриженост дали е уместен отделен подход за сближаването и развитието на селските райони (посредством Европейска земеделски фонд за развитие на селските райони);
- Изисква да се проучат последиците от увеличаване на средствата, предназначени за развитие на селските райони посредством задължителната модулация".
- Едно от предложенията ми имаше за цел да засили сътрудничеството между нациите и между регионите в тях чрез публично-частните партньорства на местно ниво. Убедена съм, че другият съществен ключ към успешното сближаване е да се укрепва образованието и да се инвестира особено усърдно в образованието на малцинствените групи. Сред близките ми задачи като европейски политик е да намеря по-добри механизми, за да се осигури равен достъп до пазара на труда на малцинствените групи.
- Следващият акцент, който поставих, е върху необходимостта да се допълват структурните фондове и инструментите за финансово стимулиране на аграрните райони в страните от ЕС. Това е прекият път към повишаването на качеството на живот на българите, а би имало и положителен ефект върху балансираното развитие на Европейския съюз като цяло.
- Опитът ми като бивш министър без портфейл в кабинета Сакскобургготски ми помогна в работата ми като член на Европейския парламент, за да бъда максимално точна и полезна, давайки предписания как да се коригира и да се улесни използването на специализирания фонд "Солидарност". На него се разчита да предоставя навременна и адекватна помощ на държавите членки, ако им се наложи да се справят с природни бедствия и катаклизми. Получих подкрепата и на колегите, с които работим заедно в комисията по регионална политика, а и на пленарната зала в Страсбург за параграф 45 от окончателния доклад, където пише дословно:
- "Напомня също колко е важно да се приеме предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонд "Солидарност" на Европейския съюз в рамките на създаването на една ефективна цялостна политика на защита от природни бедствия и извънредни ситуации, който урежда предоставянето на навременна и адекватна помощ за справяне с природните бедствия на регионално равнище, които често са опустошително в някои области поради географското им местоположение".
- Обобщавайки свършеното, бих подчертала, че Европейският парламент възприе прагматичен подход към усъвършенстването на сближаването като основен инструмент на европейската политика, от което несъмнено ще произтекат и конкретни полза за българските граждани.
|
|
|
