|
Дейности
|
Филиз Хюсменова в предаването "Европейски проекти" на БНР |
Филиз Хюсменова се включи от Брюксел в предаването "Европейски проекти" на БНР, програма "Христо Ботев", с водещ Гергива Дворецка
30.01.2008 г. от 15,05 до 16,45 ч.- българско време
Водещ:
Наша слушателка зададе въпроса: как могат да ползват здравни услуги българските студенти, учещи в страни от ЕС? Каним за отговор г-жа Филиз Хюсменова след като на сесията на Европейски парламент по-миналата седмица ръководителят на групата на АЛДЕ, Греъм Уотсън, внесе предложение във връзка с директивата за общия пазар на здравните услуги в Европа – какво би променила тази директива?
Филиз Хюсменова:
Добър следобед на слушателите на програма "Хр. Ботев"!
Ще се опитам да дам конкретен отговор на въпроса на слушателката. Българските граждани, които пребивават извън страната за период по-дълъг от 183 дни /6 месеца/ за една календарна година, подават заявление в Националната агенция по приходите за освобождаване от заплащане на здравни вноски за престоя им в чужбина. Те имат статут на постоянно пребиваващи в страна–членка на ЕС и за тях важат правилата на здравноосигурителната система на държавата, в която пребивават. Те се третират като гражданите на тази страна.
Ако гражданинът престоява в чужбина по малко от 183 дни и няма прекъсване на плащанията за здравни осигуровки в България, може да иска от Районната здравноосигурителна каса да му бъде издадена Европейска здравноосигурителна карта, която важи за всички държави-членки на Европейския съюз. Срещу нея той има право да получи всяка медицинска помощ, която му дава възможност да продължи престоя си в страната, в която временно пребивава.
По втория ви въпрос ще кажа, че Директивата за общия пазар на здравните услуги в Европа се обсъжда от миналата година. Един от приоритети на либералите в Европейския парламет, в чиято група членувам и аз, е либерализиране на пазара на здравните услуги в Общността, но разбира се, при гарантиране на интересите на пациентите. За нас е важно всеки европейски гражданин да има право на достъп до най-доброто здравеопазване в Европа. В средата на януари лидерът на либералите и демократите за Европа Греъм Уотсън настоя пред еврокомисаря Маркос Киприану проектът за директивата да бъде представен още по време на Словенското председателство - т. е. до средата на 2008 г.
Либерализирането на здравните услуги предполага всеки гражданин в ЕС, включително и българите, да могат да се лекуват без пари във всяка държава от Съюза. За целта обаче трябва да си плащат здравните осигуровки в родината и да имат лекарско направление. Разходите по лечението трябва да се поемат от здравната система на собствената страна. Все още обаче има спорове как точно ще функционира този отворен пазар. Някои страни се опасяват от появата на "здравен туризъм». Спорен е и въпросът дали пациентът трябва предварително да получи разрешение в собствената си страна, за да се лекува зад граница. Здравето обаче е най-важното за всеки човек и ние ще се постараем да осигурим най-добрите условия за лечение и профилактика.
Водещ:
Моля г-жа Хюсменова да сподели със слушателите ни какви отговори получи при разговора си с еврокомисар Данута Хюбнер миналата сряда във връзка с използването на структурните фондове: контрола на проектите, равнопоставеността между половете при участието в тези програми, както и да напомни предложенията си по Четвъртия доклад за икономическо и социално сближаване.
Филиз Хюсменова:
Еврокомисарката Данута Хюбнер беше изслушана в комисията по регионална политика на 23.01. В качеството ми на зам. председател на комисията имах възможност да задам въпроси, чиито отговори ме интересуват от гледна точка на положението на България и за работата ми в комисията по равенството на половете. Затова поисках повече информация как се изразходват структурните фондове, и особено в новите страни. Най-висока усвояемост около 90% се отчита естествено в напредналите държави, но и Унгария, и Естония се представят добре по фондовете за селските региони. Най-ниският резултат стига до 50% от предвидения бюджет. Има подобрение в сравнение с предишните години и тази тенденция дава индикация, че България макар и да не усвои задоволително средства през първите 2 години, има възможност да се научи, черпейки опита на другите страни. На въпроса ми за контрола на проектите г-жа Хюбнер отговори, че първото ниво на контрол е в самите държави членки, след това са ЕК и Европейската сметна палата. ЕК прави обучения, насочени към отговарящите за контрола, и че започват обучения на всички, които се занимават с управление на национално и на регионално ниво. Очаква се, че така установените досега пропуски и отклонения ще се коригират.
Зададох към еврокомисарката по регионална политика и въпроса дали при финансирането на регионалната политика се отчита равнопоставеността на половете, как да сме сигурни, че се прилага принципа на равнопоставеност? Смятам, че като парламентаристи сме длъжни да повтаряме въпросите за равноправието на половете, за да предизвикаме необходимото развитие и да гарантираме, че то ще стигне и до местните власти. Доволна съм от отговора, че Европейската комисия изисква вече от държавите членки да осигурят равнопоставеност на половете в органите, които отговарят за управлението на различните финансови инструменти и че при мониторинга, ще се наблюдава дали е равен и броят на жените и мъжете, ангажирани в проектите.
Докладът за икономическото и социално сближаване се изработва от ЕК. Политиката за сближаване е един от основните инструменти на Европейския съюз, чрез който различните региони да достигат единен жизнен и икономически стандарт. Докладът показва проблемните и нуждаещите се от подсилване области. Той ще се гласува на 23.01.2007 г. в комисията по регионално развитие. Внесох шест предложения за изменение и допълнение в документа.
Предложенията ми лансират идеи за засилване на транснационалното и трансрегионалното сътрудничество, създаване на условия за поощряване на публично-частни партньорства на регионално ниво, както и за повишаване на образователното ниво на гражданите на Общността, особено на представители на малцинствени групи и осигуряването им на равен достъп до пазара на труда. Насочих вниманието на институциите към нуждата от допълняемост между различните структурни фондове и инструментите за селско развитие, чието преодоляване би имало положителен ефект за балансираното развитие на ЕС и за повишаване качеството на живот. След работата ми по доклада за регионалното въздействие на земетресенията, отново използвах възможността да подчертая нуждата от предоставяне на навременна и адекватна помощ на държавите членки за справяне с природни бедствия от специализирания фонд "Солидарност".
Водещ:
Как би коментирала това, че ЕП отхвърли текста за опита на Норвегия в доклада за ролята на жените в предприемачеството?
На 17 януари в Страсбург депутатите отхвърлиха с 296 гласа "за" 294 "против" и 7 "въздържали се" параграф, който приветстваше "решението на правителството на Норвегия да предприеме мерки за увеличаване на дяла на жените в управителните съвети на публичните дружества до най-малко 40% до 2003 г. и че наложи със закон квота от 40% жени в управителните съвети на акционерните дружества до края на 2005 г.; призовава държавите-членки да последват примера на Норвегия".
Филиз Хюсменова:
В доклада на португалката Илде Фигейредо се дава пример с Норвегия, където има закон за квота от 40% жени в бордовете на акционерните дружества. Гласуването не трябва да се приема като отхвърляне на идеята за равнопоставеност на половете в предприемачеството. Напротив стратегиите на ЕС са за засилено присъствие на жените в икономиката. Аз самата проведох миналата година 29 семинар за обучение в предприемачество и целта ми беше да обучим колкото може повече жени. Неприемането на този параграф е по-скоро от формална гледна точка, тъй като докладът на Фигейредо не е законодателен акт и не е удачно чрез него да се вменява практиката на една страна като указание към всички други европейски страни. Обществените нагласи в държавите-членки са различни и Европейският парламент даде насоки в пожелателен план, без да задължава страните членки да променят законодателството си по модела на Осло.
Докладът за жените в промишлеността достатъчно ясно спря вниманието върху:
- равенството на доходите на жените и мъжете,
- разпределението на отговорностите в работещите семейства и
- потребността от непрекъсващо образование, дори до края на кариерата на жените.
В комисията по правата на жените и равноправието на половете извършваме прецизна, понякога невидима работа, за да направим необходимите препоръки към националните правителства и да отстояваме правото на равенство.
|
|
|
