Уважаеми дами и господа,

Провеждането на днешната първоаприлска конференция със сигурност ще провокира медийна закачка за истинността на изреченото. Аз обаче се доверявам на толерантността и съвсем в духа на празника по вестникарски озаглавих изказването си: “Лъжите за вините на ДПС и истината за илюзиите, с които трябва да се разделим”.
От месец и половина насам следя целенасочено медиите и все повече нараства убедеността ми, че Движението за права и свободи упорито се поставя в качество на субект, обвинен за достатъчно прегрешения: присвояване на модела на етническия мир, злоупотреба с власт, катализиране на националистични нагласи и други. Очаквано и напълно естествено за мен е на днешния форум да чуем и други гледни точки освен тиражираните. Досега много от ораторите засегнаха тези теми. Доволна съм, че колегите ни дадоха очакваните отговори, както и че по този начин предпоставиха диалог вътре в движението, и с обществото. Излишно е повече да преповтаряме лъжите за вините на ДПС, защото съществуват и други немаловажни въпроси.

Безспорно е, че авторитетът на ДПС като пълноценен политически субект нарасна в последните години. Движението заяви себе си не само знаково – с категорични позиции и решения , чиято правота беше доказана от най–справедливия съдник -времето, но също така постигна политическо и властово присъствие и влияние.
За всички ни е ясно, че авторитет се гради дълго време, но се руши твърде бързо. Достатъчно е като в приказката на Андерсен някой да извика „Царят е гол!”, за да се окажем след време заложници на чужди интереси. ДПС беше посочено с пръст от някои хора, но не само заради това, а в името на собственото си бъдеще, трябва да се разделим с някои илюзорни очаквания.

Илюзия е да се мисли, че “обвиненията” – в кавички в частност към членове на ДПС, или към самото движение са повърхностни и не заслужават внимание. Вярно е, че те се вписват в контекста - свобода на словото, разбира се - твърде различен е въпросът за истинността на говореното и писаното, но да се омаловажава изкуствено създаваната ситуация най-малко е в интерес на ДПС. Отказът или отлагането на реална преценка, както и на адекватни реакции на настроенията и на потенциите в тях не само не са в полза на ДПС. Те не са в обществена полза.

Трябва да се разделим с илюзията, че насоченият към ДПС пръст ще спре да бъде размахван. Напротив, при предстоящите важни политически събития - президентски избори, избори за местна власт догодина и на фона на политически субекти, които градят имиджа си чрез противопоставяне, инерцията на започналите процеси ще бъде овладявана твърде трудно. “Втърдяването” на позициите не е оптимален избор, нито удачен резултат за национален консенсус.

Илюзия, с която е крайно време да се разделим, е да приемаме, че политиката и промените, които желаем да извършим ще бъдат разбирани и приемани, ако не ги представяме, разясняваме и преповтаряме непрекъснато. Защото единствено диалогът, предпоставя разбирането.

Илюзия е да се мисли, че не се нуждаем всекидневно от позитивни промени на стила, методите на действие в работата и в политиката, и на отношението ни към тях. Понякога бездействието също може да е причина или основание за виновност. Налага ни се да решаваме особено важен въпрос на демокрацията и развитието -непрекъснато да търсим и да се стремим към съответствие между правата и задълженията, свободите и отговорностите, които дават властта и ресурсите, които тя организира.

И накрая: на празника на лъжата да си кажем истината – няма вече място за илюзии, както и за илюзионисти в политиката.