Българският евродепутат Филиз Хюсменова направи изказване в Комисията по регионална развитие, на която е вицепрезидент. То е част от процеса на подготовка на доклада на Европейския парламент „Регионално въздействие на земетресенията”. По същия доклад Хюсменова е „скрит докладчик” и ще продължи да взема участие при изработването му и да прави предложения по съдържанието му.

26 юни 2007

Опитът ми като бивш министър по бедствията и авариите ме насочва към няколко основни въпроса, които считам, че трябва да бъдат обсъждани.

Трябва да се има предвид, че в сеизмично активните райони, земетръсните катастрофи са природни бедствия с най-висок риск. След 70-те години на миналия век, земетресенията са на първо място сред природните бедствия, като жертвите и щетите от тях са с около 35% повече от наводненията и тропическите циклони. Балканският полуостров, където се намира и България, е втори в света по сеизмична активност, след Тихоокеанския пояс. Регионът е с висока степен на урбанизация и концентрация на население около сеизмични зони. Поради това природните бедствия имат най-неблагоприятно влияние върху икономиката.

Изводът, който може да се направи, е че възможността за природни бедствия следва прецизно да се отчита при разработването на регионалната политика на Общността и на държавите членки, и при планирането на устойчивото развитие на регионите .

Вторият немаловажен въпрос е проблемът с предвиждането и управлението на кризите, свързани с природните бедствия. В светлината на подновените цели на Лисабонската стратегия особенно внимание се налага да се отдели на използването на новите технологични и научни постижения за предвиждането на земетресенията и за изграждане на изследователски центрове в регионите, изложени на подобна опасност. Следва да се обсъжда наличния капацитет за извършване на тези дейности - университети, университетски среди, специализирани държавни учреждения, обмена на нови научни знания, на опит и кадри, както и ефективността на връзките между научните среди и държавните органи, които провеждат политиката за предпазване от земетресения. В този контекст трябва да се разглежда и обмена на практики и опит между държави и региони, които са заплашени от земетресения. Считам, че е необходимо стимулиране на дейности, свързани със сътрудничеството между регионите, заплашени от земетръсна дейност, както и да се проследи подкрепата на усилията на международната общност за предвиждането на земетресенията и техните последици.

От процедурна гледна точка е удачно да се анализира наличния ред за предоставяне на финансиране при земетресения и то в светлината на течащия процес за улесняване на достъпа до европейските фондове. Следва да се обсъжда и постоянно целево финансиране за подкрепа на дейностите по мониторинга на сеизмичността в държавите членки и прилежащите им територии.

Надявам се тези насоки да бъдат полезни за изготвянето на доклада за Регионалното въздействие на земетресенията и да намерят своето по-конкретно измерение в него.