За основа на моето изказване ще използвам някои от тезите за глобализацията, които представи г-н Греъм Уотсън. Както стана ясно, тя има различни измерения – в различни посоки можем да търсим и откриваме нейното проявление. Както в икономиката, така и в околната среда, в културата и в развитието на обществата, в политиката. Примери за процеса на глобализация около нас безпроблемно могат да бъдат намерени във всекидневната преса – окрупняването на финансовите пазари, транснационалното интегрирано производство, транснационалните предприятия, или глобалните проблеми като затоплянето на земната атмосфера, озоновата дупка, изсичането на тропическите гори.

По-важното, върху което искам да насоча вашето внимание, е че във всички тези измерения прониква политиката. Дори бих казала, че политиката се намира в непрекъсната релация с тях. От една страна тя самата се повлиява пряко от всички изменения в глобализиращия се свят, а от друга, политиката ги припокрива всички тях, защото тя се явява основно средство за регулиране на обществено – политическите отношения. Ще дам само един пример за това – учените са тези, които могат да изследват същността на явлението „озонова дупка”, причините и последиците й за живота на Земята. Ако не съществуваше такъв проблем нямаше да има нужда той да бъде обект на работата на политиците. Те обаче са хората, които могат да обединят усилията на държавите и да ги насочат към решаване на проблема чрез изработване и съгласуване на единна политика.

Все още не са изяснени механизмите на протичащите глобални процеси. Трудно е да се следи тяхната динамика. Много от последиците им са отрицателни, а някои дори неясни. Това изправя пред големи затруднения не само учените. В тази ситуация пред особено голямо предизвикателство са поставени политиката и политиците. Те са тези, които не само трябва да се запознаят, да вникнат в същността на промените, но и да ги анализират, обобщават, за да извеждат посоки на влияние и развитие, т.е. да правят политика.