 Статия на Филиз Хюсменова, публикувана във вестник "New Europe"
на 05.03. 2008 г.
Откъде идва и накъде води кохезионната политика на ЕС?
Сближаването като цел, подход и
средство за по-добър жизнен стандарт
За всеки финансов период Eвропейският съюз определя конкретни приоритети и предвижда как, чрез какви фондове и инструменти да се финансира изпълнението им. Те естествено са подчинени на големите общи цели, дефинирани в Договора за ЕС, като е важно да се осигури съгласуват европейската и националните политики. По този начин европейската общност действа еднопосочно и е ясно кои фондове при какви условия се ползват, за да допринесат за определените цели и приоритети.
За периода 2007-2013 г. ЕС си поставя три основни цели:
* конвергация
* регионална конкурентноспособност и заетост
* териториално сътрудничество.
Първата цел подпомага условията за растеж и факторите, повишаващи икономическите показатели в по-слабо развитите държави членки и региони. Т. нар. Фонд за сближаване /англ. Cohesion Fund /е предназначен именно за постигане на тази цел.
Кохезионният фонд влезе в действие през 1993 г., след Договора от Маастрихт. Фондът прави възможното, за да се свържат по-слабо развитите държави членки в икономически и валутен съюз с напредналите страни. Съществен елемент е и бюджетната дисциплина, която фондът налага, поощрявайки усилията за развитие и сближаване с по-богатите държави. Кохезионният фонд представлява форма на компенсация за по-бедните членки на общността, за да приемат безусловно принципите на икономическия и валутния съюз, както и контрола на бюджетния дефицит.
Страните от ЕС могат да ползват Кохезионния фонд при условие, че брутният национален продукт (БНП) не надвишава 90% от средния за общността.
Опитът и перспективите
За периода 1994-1999 г. фондът е работил в четири държави - Гърция, Испания, Ирландия и Португалия. Чрез него са финансирани предимно транспортни инфраструктурни проекти, допринасящи за развитието на трансевропейските мрежи и проекти за опазване на околната среда. Те са свързани с целите на екологичната политика на ЕС. Основополагащият регламент на Кохезионния фонд от 1994 г. обаче бе отменен от 1 януари 2007 г. Вече има нови правила и те ще бъдат валидни до 2013 г., когато актуализацията на европейските цели и развитието на Общността неизменно ще доведат до нови приоритети в изразходването на финансите. Регламентът има обвързващ характер и се прилага пряко във всички страни-членки.
Действащият Регламент (EО) № 1084/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1164/94 отразява реформата, предложена в Третия доклад за Сближаване на Европейската Комисия през 2004. Той поддържа фундаменталните политически принципи като многогодишно програмиране, партньорство, оценка, споделено управление и пр. Плавната реформа във финансирането опрости системата за изпълнение и осигури баланс между увеличения стратегически компонент и начините за потребление. Опростяването видимо улесни процеса на програмирането, изясни ролята на Комисията и на страните членки в управлението, а също и в контрола, и в адаптираните начини за изпълнение. Същевременно се разшириха областите, в които фондът се намесва, и което е неизбежна последица от присъединяването на десетте нови държави от 1 май 2004 г.
Кохезионният фонд може да финансира действия в подкрепа на устойчивото развитие, щом те имат ясни екологични измерения. Това се отнася за области като енергийната ефективност или добив на енергия от възобновяеми източници. Извън трансевропейските транспортни мрежи е допустимо финансирането на железопътни, управляеми морски и речни водни пътища, многопосочни транспортни дейности и връзката им, на екологично чист градски и обществен транспорт, както и на управлението на пътищата и на трафика във високо урбанизираните райони.
Дебатите
Нееднократно в Европейския парламент се разискваше каква е равносметката на кохезионната политика на ЕС за 2007 г. Доколко тя успя да намали различията в развитието между европейските страни? Какви са резултатите от прилагането й в 10-те държави, влезли в ЕС през 2004 г.? И още, какъв се очаква да бъде ефектът от кохезионната политика на ЕС върху България и Румъния? Тези въпроси бяха дискутирани при обсъждането на няколко доклада в края на 2007 г., и отново са на дневен ред, след сесията през февруари, когато Европейският парламент прие Четвъртият доклад за сближаването. Доста отговори се чуха и при гласуването на инициативния доклад на полската социалистка Lidia Joanna Geringer de Oedenberg на тема "Ролята и ефективността на кохезионната политика при намаляване на различията в развитието на най-бедните региони на ЕС", и при приемането на доклада на испанската евродепутатка от ПЕС Francisca Pleguezuelos Aguilar за "Влиянието на структурните политики и техните последици за сближаването в ЕС".
Според докладчиците е наивно да се вярва, че най-бедните региони биха могли да достигнат до нивото на развитие на най-богатите. Важното обаче е Европейският съюз да стимулира намаляването на различията. Съществуват действително големи разминавания в развитието между най- богатите и най-бедните региони, сочат и статистическите данни за 2006 г., публикувани от Евростат. В докладите се подчертава, че европейската кохезионна политика трябва да идентифицира нуждите на най-бедните региони и да намери подходящи механизми, за да подпомогне развитието им. Внимание се привлича и върху факта, че някои региони трудно усвояват постъпващите фондове.
 Изводите
В заключенията си докладчиците изтъкват, че управлението на структурните фондове се нуждае от координация на различни нива (политическо, техническо и административно), както и от партньорство между различните участници (на регионално, национално и европейски ниво). Има нужда и от подобряване на качествата на администрацията в редица страни. Фондовете трябва да достигат достатъчно бързо до съответните региони. Необходимо е процедурно опростяване и на трите нива на регулиране: общностни правила, национални рамки и практики на регионално равнище. Не на последно място, членовете на Европейския парламент забелязват, че постигането на социално сцепление изисква повече усилия, за да се осигури възможно най-доброто интегриране на хората с увреждания. Една от най-актуалните тенденции в политиката на сближаването в ЕС поставя акцент върху равните възможности за мъжете и жените на трудовия пазар.
Резултатите
В края на януари 2008 г. еврокомисарят по регионалната политика Данута Хюбнер окачестви като "отлично" изпълнението на бюджета за кохезионна политика за 2007г. Тя отчете рекордното представяне на страните членки, които са осъществили плащания в размер на 41 млрд. евро. Новите страни-членки вече приближават нивата на усвояване, постигнати от "старите" 15 страни от ЕС, коментира Хюбнер. Вече е прието и следващото поколение програми за периода 2007-2013 и това според Европейската комисия е пример за най-бързото разработване на кохезионни програми досега в историята на ЕС.
Десетте нови членки са усвоили средно около 75% от финансовите средства, като най-висок е този процент при Унгария - 82%, а най-нисък при Кипър - 62%. За старите страни-членки средният процент е фиксиран на 84, като Гърция е усвоила 73% от кохезионните средства, а Швеция - 94%.
Сред новите държави членки, особено тези с нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, се наблюдава по-бърз растеж и по-бързи темпове в догонването на първенците. В трите балтийски държави например брутният вътрешен продукт на глава от населението почти се е удвоил от 1995-а до 2005 г. Полша, Унгария и Словакия също са дали добри показатели с темпове на растеж над два пъти по-големи от средните за ЕС. Тези данни са основание за оптимизъм за положителното въздействие на кохезионната политика върху развитието на България.
|
|
