- Г-жо Хюсменова, до края на мандата на коалицията остават броени месеци. Каква е Вашата равносметка за управлението?

Най-точна оценка за работата на коалицията може да се даде след приключване на мандата като се видят крайните резултати. Да не забравяме, че до тогава има поне осем месеца. Това е време, което е достатъчно Народното събрание да приеме важни за страната ни закони, с оглед и на препоръките в мониторинговия доклад на Европейската комисия, а правителството още повече да активизира и прецизира действията си в проблемните области.

- Какво успяха и какво не успяха да направят управляващите?

Естествено приключването на преговорите с ЕС и приемането на България за равноправен член е едно от най-значимите събития в най-новата ни история. Икономическият растеж в страната, намаляването на безработицата, подобряването на възможностите пред бизнеса чрез единна данъчна ставка и либерализиране на режимите, засилването на социална политика са безспорни постижения. Към настоящия момент проблем е усвояването на европейските средства, недостатъчното противодействие на престъпността и корупцията, има какво да се желае и в здравеопазването. Тези теми основателно безпокоят гражданите. Държа да отбележа, че смисълът на членството ни в ЕС не са само парите, които идват в страната. Общността има голяма преобразуваща сила. Тази сила е действала във всички държави членки и се задейства и в България.

- Възможно ли е след следващите парламентарни избори да имаме отново съюз между ДПС, НДСВ и БСП?

Вероятността е голяма, дори и никоя от трите партии да не бъде първа политическа сила. С оглед на заявените досега намерения за въздържане от коалиране, ще е достатъчно БСП, ДПС и НДСВ да имат достатъчен брой народни представители, за да сформират парламентарно мнозинство.

- Много се изговори за либерален алианс между НДСВ и ДПС. Възможно ли е такъв преди парламентарните избори догодина? Настояват ли от Европа за това?

И двете политически сили дават сигнали за самостоятелно явяване на изборите. Разбира се, европейските ни колеги са заинтересувани да има по-широко либерално представителство на всяко ниво, но като либерално мислещи хора те не се опитват да дирижират делата на националните партии.

- Говори се, че отделни хора от НДСВ искат да преминат в редиците на ДПС. Има ли такъв вариант?

ДПС разширява териториалното си влияние, неговата стабилност в дългосрочна перспектива го прави примамлив субект за реализиране на политически потенциал. Освен това, то е отворено за всички, които смятат, че Движението може да изразява техните идеи и са готови да работят за тях.

- Догодина ДПС има национална конференция. Винаги преди нея се заговаря, включително и от самия Ахмед Доган, за смяна на председателя на движението. Ще стане ли същото и сега преди форума?

Смея да твърдя, че в ДПС никой друг, освен г-н Доган, не поставя подобен въпрос. Според мен ракурсът, в който трябва да се тълкува това не е еднозначен. Става въпрос за лидерството, за отборното правене на политика, за мотивиране на младите. Истинският лидер работи за привличане на нови хора и обновяване на партийния елит, той самият не се смята за незаменим. Политическата линия, която той отстоява трябва да продължава и след него. За съжаление такива лидери не се раждат всеки ден и трудно, и дълго се изграждат.

- Миналата седмица бяхте в Анкара на форум на либералите. Какви са изводите ви?

Бюрото на Алианса на либералите и демократите за Европа заседава в Анкара. Присъстваха петнадесет евродепутата от различни държави-членки. Това е първата подобна визита на политическа фракция от Европарламента в Турция. Проведохме срещи с президента, с премиера, с министри от кабинета, с представители на опозицията в парламента. Обменихме мнение с хора от неправителствения сектор, от правозащитни организации. Интересуваха ни спазването на правата на човека, положението на малцинствата, свободата на словото. Срещите ни дадоха възможност да получим непосредствена и по-точна представа за покриването на политическите критерии за членство в Европейския съюз. Анализът на информацията ще бъде от значение за отварянето на нови преговорни глави между Турция и Европейския съюз.

- Вие сте зам.-шеф на регионалната комисия в Европарламента. Ще има ли някаква добра новина оттам за България?

Европейският парламент е законодателен орган. Европейската Комисия е пазителка на договорите и тя следи за изпълнението им. Затова от ЕП не могат да се очакват новини за пускане на спрени средства, за подписване на договори. Това, което касае България от работата на Комисията по регионално развитие, е че до края на годината тя ще подготвя доклади с ключово значение за бъдещето на кохезионна политика. Освен глобалните предизвикателства, които стоят пред всички държави, България има нерешени проблеми по спазването на правилата и процедурите, по развитието на админстративния капацитет. Либералите в комисията инициираме дебат за опростяване на процедурите и намаляване на бюрокрацията при сближаването на регионите. Ние смятаме, че дори трябва да се прецени възможността да се обединят различните европейски фондове, главно ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд. Искаме да сработят механизми, така че да се използва опита на по-напредналите държави. За България е важно да се възползва от добрите решения, намерени от други европейски страни и ни предстои да актуализираме тази тема в дебата за европейската регионална политика.

- Преди дни Общинският съвет в Силистра взе решение да приеме за депониране част от отпадъците на София. Като евродепутат и силистренка как оценявате това действие?

Има реална възможност да бъде открита наказателна процедура срещу България за несправянето на София с отпадъците. Усилията на правителството доведоха до удължаване на срока на нейното задействане. Националният интерес изисква солидарност. Депото в Силистра отговаря на европейските изисквания. Местната власт постъпи далновидно, като го изгради преди три години. Поздравявам силистренци за разбирането, което проявяват, кмета на града Иво Андонов и Общинския съвет за подкрепата за решаване на проблема.

- Продължава ли България да изпраща лоши вести към Брюксел със скандала за телефонните разпечатки на депутати?

Преди всичко става въпрос за спазване нормите на българската Конституция. Никой не може да следен, фотографиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки съгласието му. Изключение от това правило се допуска само в случаи, предвидени в закон. Затова задължително трябва да бъде отговорено на въпроса защо са изискани разпечатките и спазен ли е редът на специалния закон, регламентиращ процедурата. Правовият ред е в основата на функционирането на ЕС и неспазването му с право тревожи европейските ни партньори.