23 Май 2008
- Г-жо Хюсменова, от трибуната на Европейския парламент тази седмица защитихте промените в правителството у нас. Възможно ли е речта ви и оценките в нея да повлияят върху поредния мониторингов доклад за България, до който остават само двайсетина дни?

 Следя отблизо изпълнението на Договора за присъединяване на България към ЕС и съм категорична, че в последния месец правителството на страната ни отново направи дисекция на проблемните области на развитие и заяви твърда воля за справяне с тях. Категорично съм убедена, че България извървява своя път на сближаване със страните членки, и вярвам, че европейските институции ще оценят обективно условията на страната ни.

- Други представители на Движението за права и свободи огласиха наблюденията си, че в Брюксел опозицията работи срещу интересите на България. Споделяте ли това?

 За съжаление, се е случвало представители на партии извън управляващите среди да преекспонират събитията у нас и да оставят погрешни впечатления у европейските ни партньори. Акцентирането единствено върху недостатъците и проблемите определено ни пречи. Европейците се впечатляват от това как се представяме, дали виждат единна воля или разноговорене. Авторитетът на една държава се изгражда от всеки неин гражданин. Моята позиция винаги е била за обективно, ясно и точно представяне на случващото се в страната ни. За нас не е от полза да забавяме отговорите си към Европейската комисия, да увъртаме и замъгляваме. Не ни помагат и половинчатите мерки за промяна на наслоени с десетилетия порочни практики. Длъжни сме да бъдем надеждни партньори и да играем по правилата, щом сами сме приели да ги спазваме.

 - Алармирахте преди месец за тревожната тенденция да се повишават цените на хранителните продукти в ЕС. Очаквахте ли, че Европейският парламент ще изрази мнението си по този въпрос с резолюция, както се случи тази сряда?

 На пленарната сесия през април насочих вниманието на колегите си към този основен за цялата общност проблем, който се отразява върху европейските граждани. Повишаването на цените на хранителните стоки не просто засяга бюджета на хората, то има много по-дълбока проекция. То налага преди всичко да се преразгледа енергийната политика на Евросъюза и да се подкрепят стремежите му за енергийна независимост и усилията да се развиват алтернативните източници на енергия. Смятам, че общността не следва да изключва ядрените електроцентрали от енергийния си микс, както и че страната ни би могла да съдейства в това отношение. Изключително се радвам, че гласът ми е бил чут, и че основната демократична институция на ЕС привлече вниманието на останалите органи на ЕС по тази тема.

 - Какво още важно за вас като парламентарист се случи на току-що приключилата пленарна сесия в Брюксел?

 Комисията по регионално развитие, на която съм заместник-председател, обсъди тази седмица становището си за новата роля и отговорностите на Европейския парламент при прилагането на Договора от Лисабон. От името на Алианса на либералите и демократите за Европа аз съм скрит докладчик по това становище. Убедена съм, че този документ е изключително навременен с оглед на текущата ратификация на Лисабонския договор и промените в междуинституционалните отношения в ЕС, налагащи се от него. Той ще даде по-нагледна представа за реалните посоки в работата на комисиите в Европейския парламент, и се надявам още веднъж да убеди гражданите, че от Лисабонския договор ще произтекат положителни последици за целия Европейски съюз.

 - Смятате ли, че избирателите се вълнуват също колкото и политиците от предстоящия мониторингов доклад на Европейската комисия за България например?

Интересът на политиците е разбираем, тъй като написаното в мониторинга на Европейската комисия е и тяхна отговорност, и атестат за работата им. Предстоящият доклад обаче е важен, защото той ще даде външна и независима оценка на усилията ни за интегриране в Европейския съюз. Дори и да няма специално очакване у някои хора за резултатите от него, мисля, че почти няма български гражданин, който да не иска страната ни да се развива по-добре и с промените в нея и той да живее по-спокойно и сигурно. Затова всеки би искал да чуе преценката на Брюксел.

 - В края на миналата седмица от Брюксел се озовахте в град Ветово, Русенска област за среща с избирателите. Какво държахте лично да им разкажете?

 Един от приоритетите ми като евродепутат е да информирам българските граждани за работата на европейските институции. Всяко нещо, което се случва в Брюксел и Страсбург, и особено ако касае пряко и нашия живот, трябва да е тяхно достояние. Само така те могат да се ориентират и максимално ефективно да използват новите възможности, които ни се предоставят. Във Ветово говорих именно за засилването на позициите на Европейския парламент след влизането в сила на Договора от Лисабон, но обърнах повече внимание на Хартата на основните права, която като неразделна част от договора разширява правата и на българските граждани. Освен това 2008-а е Годината на междукултурния диалог, както я обяви Европейската комисия и аз организирах провеждането на конкурси за рисунка и есе "Кажи кой си, разбери другия" и "Европейски приятели - различни и близки". Бях във Ветово и за да наградя участниците от детската градина и от училището.

 - Как избрахте да откриете информационен офис в град Сърница, Пазарджишка област?

 Хората в по-големите градове имат по-лесен достъп до информация, което ги прави по-опитни и конкурентноспособни. Не е така обаче в по-малките населени места. Там не им достига капацитет за работи и усвояване на средствата от оперативните програми, а има финансови инструменти, които са предназначени точно за такива места. За мен сближаването на регионите не е просто фраза. В Комисията по регионално развитие основен приоритет е повишаването на жизнения стандарт чрез сближаването на регионите. Затова съм убедена, че трябва да се подпомагат отдалечените и слабо развитите населени места.

 - Информационният ви офис в Сърница бе открит точно на 9 Май, в Деня на Европа.

 Естествено, откриването на информационния офис в Деня на Европа е символично. Свързването на двете събития има значение да се подчертае взаимната им връзка и хората да видят, че се случват реални и полезни неща от членството ни в ЕС. Веднага бих могла да ви дам и конкретен пример за здравната лратегия, която Европейската комисия лансира преди няколко години, тъй като съвсем наскоро Комисията разгледа изпълнението й За удобство на европейските граждани тази стратегия се представя като SCALE - с началните букви на свързаните в нея пет понятия - наука, деца, осведоменост, законодателство и оценяване. Петото е самата административна процедура, която гарантира, че европейската политика в областта на здравеопазването свързва изброените понятия и области. А в действащия Екшън план за здравето на европейците 2004-2010, който бе ревизиран този месец, се предвижда да се отпуснат още значителни финанси и за разпространението на информация за здравните науки, и за приложението им в лечението на хората. Нима това не интересува и нас, българите?